Забравих си часовника на пианото

„Фолклорът на всяка държава принадлежи на народа й. Песните, танците и традициите се предават от поколение на поколение и така се съхраняват с векове. За това всички, които работим в изкуството, трябва да го пазим и уважаваме. До края на 50-те години в българската народна музика са били следните инструменти: кавал, гайда, гъдулка и тъпан. В родопския край зурла, а в македонския тамбура. Песните се изпълнявали обикновено от един певец (певица), с изключение на някои шопски и родопски песни, в които има втори глас. Той обикновено е на принципа на ручилото на гайдата – на един тон. Ще завърша с това, че в българската народна музика никога не е имало многогласово или полифонично пеене."